Глава1: Авгостови случки

by **Бела Кълън** Вто Юли 28, 2009 1:13 am

Това ще е първата глава от книгата. Всеки одобрен герой може да пише тук. Е да започваме!

(Бела)

-Мамо? - попита Ренесме с нейния звънлив глас.
-Да, мила?
-Ами Джейкъб ме покани довечера в Ла Пуш и се чудех дали мога да отида. Може ли? - каза тя и обърна молещите си очички към мен. Винаги се предавах когато правеше така. Тя е наистина неустоима.
-Добре! - въздъхнах аз. -Какво ще има?
-Джейкъб каза, че ще се събират момчетата от глутницата на вечеря у Били. Ще има спагети! - изхили се тя. -Харесвам ги! -И аз се присъединих към смеха й. Неси не обичаше да яде човешка храна, но в компанията на Чарли и Сю се налагаше.
-Само да обедим бащати. -казах аз и отново се отнесох в мисли. През миналите седмици Едуард и Джейкъб се бяха посближили. Но не чак да се нарекат приятели. Просто по-често се поздравяваха и говореха. И почти вече бяха забравили обидите. Почти.
Мислите ми бяха прекъснати от отварянето на вратата на кабинета на Каралайл.
-Е, да видим колко е пораснала внучката ми днес! - каза той и от ръката му се подаваше метър за измерване на височината на Ренесме.
-Уф! - намуси се тя. - Не обичам тази част от деня. - И при тези думи Емет влетя от другата стая с бурен смях. - Много смешно. - въздъхна малката. Изправи се и тръгна към Карлайл. Те отидоха в кабинета му и останах с гръмогласния смях на Емет.

by **Вивиан Блак** Нед Авг 02, 2009 8:30 pm

(Вивиан)

Седях си вкъщи вече цял ден и буквално се чудех какво да измисля. Куил тропотеше с нещо на първия етаж на къщата. Присвих очи подозрително. Нямах си и идея какви ги върши, но аз винаги го подозирах в нещо нередно. Въздъхнах.
- Куил, какво правиш?! - провикнах се от стаята си. Със сигурност щеше да ме чуе.
- Излизам! - извика той в отговор.
- Къде отиваш? - попитах отегчено, направо му завиждах. Аз си умиах от скука, а нямаше с кого и къде да отида.
- На скалата където по принцип правим събиранията, ще се събираме всички. - отговори ми той невъзмутимо.
- Моля?! Защо не ми каза? Искам и аз да дойда! - прохленчих. Скуката ме беше завладяла тотално, а когато преди два часа се бях решила да карам мотора си, се оказа, че той е прекалено напечен от слънцето и ще ме пари през цялото време. Предадох се без бой от идеята за подобно начинание.
- Ами идвай, кой те спира?! Ама по-бързо не ми се чака на жегата сега. - провлачи брат ми. Знаех, че се чувства зле колкото мен, макар че не смятах, че е възможно.
Без да чакам втора покана скочих на крака и затършувах из шкафовете си с дрехи, които наброяваха два с размерите на кибритена кутийка(не си падах много-много по дрехите), докато не открих някаква бяла тениска, стигаща ми малко над пъпа и обичайните дънки, срязани до коленете, които се бяха превърнали едва ли не в част от мен. Прескачах стълбите две по две, слязох до мотора си и се яхнах на него. Отпраших още преди Куил, като вдигнах след себе си неуписуем прахоляк по магистралата до Скалата, където се събирахме. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, когато пристигнах.

by **Alice Cullen** Вто Авг 04, 2009 7:53 pm

(Алис)

Кога ли ще се събуди? Това се чудех докато гледах Ренесме. Тя спеше много дълбоко. Бас ловя, че дори с трактор да минеш по двора пак нямаше да я събуди.Пфу. С кой ще пазарувам сега, когато тя спи. Розали - може. Бела - много мрънка, че харча пари за нищо, но мисля, че ще я изтърпя.
-Бела? - провиках се аз от кухнята.
-Какво имма Алис? - попита тревожно тя.
-Ами търся си компания за шопинг. Идваш ли? - не изчаках да ми отговори, защото вече се досештах за отгоора. - Ще те чакам след 10 минути в колата с Розали. Роуз? - завиках аз и оставих Бела в хола.
-Да? - вече ми беше писнало да обеснявам за това реших да мина накратко.
-След 10 минути те чакам в колата.
-Къде отиваме?
-В Порт Анджелис. Побързай1 - наредих аз и хлопнах вратата на стаята си. Облякох новата си синя рокля с бялата дантела и побързах по стълбите. Взех чантата и се втурнах към гаража.
-М да видим. - и заоглеждах колите, когато стигнах поршето. -Определено. Ти си. - и се пъхнах на първата седалка. Колко ли ще трябва да ги чакам. Пфу. Две, пет, десет, петнадесет. Минутите течаха и никаква следа от тях. Да не би да не съм се изразила ДОСТАТЪЧНО ЯСНО.
-Закъснях ли? - попита Розали задъхана, отваряйки предната врата до мен.
-Малко. Хайде, качвай се! - също беше облечена в рокля, но черна с една роза отстрани. -Къде се бави Бела?
-Идва. Отиде до стаята на Неси за малко. После и Едуард дойде и тя май забрави за Порт Анджелис.
-Моля? - и гласът ми се повиши с две октави. -Не я ли завлече, дори на сила?
-Напомних й и тя каза, че след малко идва. - каза тя и сви рамене.
-Няма да я бъде тая. - ядосано излезнах от колата и хопнах вратата с такава сила, че добре, че Роуз беше там и я задържа да не падне. Стигнах до вратата и също толкова ядосано я отворих. Не падна за жалост. Щеше да е добър фон на предстоящото. Веднага я видях. В обятията на Едуард. Гнусотия.
-Хайде, че ще изпуснем разпродажбата на ГУЧИ. - казах троснато аз и я завлякох за ръката.
-Успех. - прошепна Едуард в ухото й и тя за миг се улюля.
-Нямам време затова. - изписках аз и с по-голяма сила се опитах да поместя камъка до мен.
-Върви! - отново й прошепна той. Уф.
-Добре! - този път отвърна тя и доброволно се измъкна от прегръдките му още зашеметена. Грабнах чантата й и излезнахме от къщата. Не се беше преоблякла. Нищо ново. Наместих я отзад и потеглихме към мола. И просто мечтите за нови дрешки, чанти, обувки, обици и т.н. нахлуха в гланвата ми.

by **Марк Волтури** Нед Авг 09, 2009 4:12 pm

(Маркус)

Беше ясен топъл ден във Волтера. Нямаше признаци, че времето ще се влуши, което не беше хубаво за нас вампирите. Мислех да излизам, но при това слънце се отказах и рееших да се заема с обичайното си занимание - да си почина, докато чакам слънцето да залезе.
- Братко, кога най-сетни ще престанеш да вървиш с провесен нос?
- Не вървя с провесен нос, Аро!
- Виж Марк, тя няма да се върне не я чакай напразно.
- Виж Аро! - казах му аз иго погледнах в очите. - Никого не чакам.
- Щом казваш ...- ми отвърна той и излезна от стаята. Никого не чаках. Знаех че я няма и не я чаках. Чаках длънцето да залезе. Това е съвсем различно нещо.
- Какво правиш, Маркус? - ме попита зад гърба ми Кай.
- Чакам да залезе слънцето. Ти? - беше много по-лесно да се говори с Кай отколкото с Аро. Този негов ентосиазъм ме побъркваше. А Кай нямаше такъв и това ме устройваше.
- Решил съм да похапна малко. Повиках Хайди. Идваш ли?
- Не съм гладен, но не виждам друга причина. Идвам. - казах аз и се отправихме към залата на смъртта.

by **Alice Cullen** Пон Авг 10, 2009 6:59 pm

(Алис)

Паркирах в гаража и излезнахме от колата с всички накупени неща. Аз си бях взела 7 чифта обувки, 3 - чанти, 4 - блузки и 2 панталона. Роуз си хареса 3 рокли, 1 чанта и 1 сако. На Бела ней се пазаруваше, затова аз го направих вместо нея. Купих й 2 рокли, 1 чанта и 3 модела маркови дънки. Поне като ще са дънки, да са маркови! Отидохме в стаята ми и започна великото мерене, продължило 2 часа.
- Добре дами! Какво ще кажете да излезнем на кафе? - ни подкупваха Емет и Джаспър за да отворим вратата.
- Аз съм съгласна! - каза Бела. Как да не беше съгласна. Та тя едвам гледаше пазарските чанти. Чудя се какво ли не би дала само и само да се отърве от тях.
- Е, добре де. Идваме. - отвърнах аз вече изтощена от преговори. Бела стана, радостно и пъргаво отвори вратата и се затича по стълбите към входа на вратата. - Е, това беше. Ще я видим чак след 2 дни, докато не се увери, че не съм тръгнала на пазар.
Отидахме на кафе. Постояхме час два и се прибрах ме. Бях решила да сменя водата на цветята във всекидневната. Но изведнъж се чу бум-тряс. И вазата беше на парчета. Този шок в главата ми ми попречи да направя нещо за да попреча на трясъка.
- Какво има, Алис? - ме попита загрижено Джас. - Какво виждаш.
- Решение. Аро. Идва.
- Моля? - ме попита объркано той?! След като се съвзех му обясних:
- Аро е ришил да ни посети. Или по-скоро Неси. Това му е предтекста. Още не е казал на Кай и Марк, но е на път да го направи. Вече е взел решението и никой не може да го спре.
- Интересно, защо ли е решил това. Алис, кога ще дойдат?
- Незнам, но ще е скоро.

by **Джейн Волтури** Вто Авг 11, 2009 2:59 am

(Джейн)

Докато си седях в стаята ми в замъка, чух стъпки. Обурнах глава към вратата, а там стоеше Аро.
- Джейн, мила, къде е брат ти? - попота ме той.
- Незнам.. нещо важно ли има?
- Имам една изненада за вас.. - загатна Аро.
Изненада? Супер..
- Защо не ми кажеш.. а после аз ще кажа и на Алек. - реших да прецакам Алек, но исках веднага да науча..
- Би ли искала да отидем до Вашингтон.. при Карлайл и неговото семейство? - попита..
Кървавите ми очи направо светнаха, кимнах и казах:
- Всички ли ще ходим.. или на първо време само аз, Алек, Феликс и Деметри?
Аро се загледа през прозореца умислено..
- Мисля, да отидете вие.. поне сега, този път.
Тонът му ми подсказа, че е планувал не само едно посещение.. Но още не беше сигурен как точно ще стане всичко.
- Разбира се.. отивам да кажа на Алек.. - изтананиках и излязох от стаята.
Танцувайки, се отправих към стаята на Алек.
- Алек! АЛЕК! - извиках отваряйки вратата.
Той вдигна вежда въпросително.
- Отиваме във Форкс.. ще посетим Ренесме и семейство.
Той се ухили на моята злорада, радостна усмивка...

by **Бела Кълън** Сря Авг 12, 2009 4:13 am

(Бела)

Всички се бяхме скупчили в хола и чакахме Алис да поручи още някое видение. Тя беше навън с Джаспър. Каза, че навън се мислело по-добре. А на нас другите ни оставаше да чакаме. Вече минаваха часове и никаква нова вест. Вече започвах да се притеснявам. Станах, защото вече не се издържаше и закрачих напред - назад.
- Спокойно Бела. На всички ни е нервно! - обади се Едуард.
- Нервно ли? Не, не съм нервна, а направо бясна!
- Оспокой се малко! - каза той. Приближи се до мен и ме прегърна.
- Добре! Прав си! - отвърнах аз и деиствително се успокоих.
- Готово! - каза Джаспър и заедно с Алис влезнаха през вратата.
- Какво има? За какво идват? Кога ще пристигнат? - попитах аз.
- Добре, добре. Ако може въпросите да са един по един. - ми отвърна Алис и продължи сериозно. - Аро вече информира Алек и Джейн за идването им, но на Кай и Маркус още не е казал и както виждам не мисли да го прави скоро. - И в този момент Едуард се смрази до мен.
- За какво идват? - попитах притеснена от държанието на Едуард.
- Ами ... идват да проверят Ренесме. Или по-скоро това е предтекстат.
- Моля?! - попитах объркана аз.
- Ами ... усещам и че има и задна мисъл, но не мога да доловя каква е! Просто връзката е наистина слаба. - ми отвърна тя и сведе лице надолу.
Каква ли беше тази задна мисъл? Защо ли не беше казал на братята си. Толкова много въпроси в главата ми и никакви отговори.

by **Alice Cullen** Сря Авг 12, 2009 10:17 pm

(Алис)

След като им съобщих последното си видение се затичах отново към гората. Там беше моето тихо място и моето просвещение за видения. Обичах гората. Стоях така с часове, докато не получих внезапно видение. Беше за престигането им. Беше скоро. Не не беше скоро, беше много скоро. След три дена на игрището за бейзбол. С Аро бяха Джейн, Алек, Деметри, Феликс. Трябваше да отида и веднага да им кажа но просто в момента бях в шок. Само след три дена. Това беше страшно скоро.
- Нещо ново? - обади се Джаспър зад мен.
- Да-а. - заекнах аз.
- Какво има Алис? - попита ме объркан и притеснен.
- След три дни. На игрището за бейзбол, точно където бяхме преди две години.
- Три дни?! - попита пак Джаспър.
- Три дни! - повторих аз ужасена.
- Но разбра ли поне за какво идват?
- Не. Тази задна мисъл още ми се губи.
- Не се притеснявай. Ще успееш! - окуръжиме той. Приседна до мен и ме предърпа към него. Прегърна ме силно и повтори: - Ще успееш! - И тогава нова вълна видения ме заля. Този път ставаше на въпрос за бройката. Бяха доста повече отколкото си мислех. Нямаше да са само Джейн, Алек, Деметри и Феликс. С тях идваха Рената, Корин, Сантяго и Хайди.
- Какво има? - ме попита той отново. - Ново видение?
- Да. Повече са отколкото си мислих.
- Колко са?
- Заедно с Аро и тези които изброих до момента стават 9.
- Уау. Защо ли Аро ще домъкне такъв голям състав на охраната.
- Нямам представа, но определено е намислил нещо! - заявих аз и се средоточих за още информация.

by **Бела Кълън** Чет Авг 13, 2009 12:10 am

(Бела)

След като Алис ни разказа за видението си аз реших че вече е време за действие.
- Мисля че трябва да се подготвим?
- За какво, Бела? - погледна ме озадачено Карлайл.
- За Волтури. Имам предвид защо така ненадейно Аро реши да дойде и защо ще помъкне почти цялата си охрана със себе си?
- Незнам, но ако питате мен идва за нещо голямо. Не съм сигурен какво може да е то, но все пак има такова. - каза спокойно Джаспър.
- Да. - съгласи се Емет.
- Може би очаква нещо по-голямо наистина. Имам предвид че пак ще измислят някое уж нарушено правило и може би ще започнат война. - размишлявах на глас.
- Може би е така. - замисли се Алис също на глас.
- Трябва да направим нещо! Не можем да стоим тук със скръстени ръце! - ядовито каза Роуз.
- Съгласна съм! Може би трябва да повикаме някого?! Карлайл? - попитах аз.
- Да. Съгласен съм с Бела. Ще се обадя на семейството на Таня да им споделя колебанията ни и ще видим дали могат да наминат. - не изчака отговора ни и се запъти към кабинета си.
Кой ли още би се присъединил към нас? Може би Бенджамин и Тиа биха се присъединили. Не бях сигурна, но реших да опитам. Надигнах се и отидох в стаята на Едуард. Набрах телефона и зачаках.
- Ало? - чух тих гласец от отсреща. Бях сигурна, че е на Бенджамин.
- Бенджамин? Ти ли си?
- Да. Бела? - попита очудено той.
- Да. - отговорих му аз и реших дакарам направо. - Питах се дали искаш да наминеш насам ...
- Имали някакъв проблем?
- Ами ...чесно казано да. - му отвърнах и разказах случващото се. Когато свърших той се удиви.
- Уау! Незнаех, но разчитай на мен и Тиа. Ще дойдем най-късно утре.
- Много ти благодаря! - му отвърнах аз и затворих телефона. Слезнах надолу по стълбите и забелязах Карлайл.
- Какво става? - попитах аз.
- Ще дойдат! - ми отговори той радостен. Аз също се зарадвах и се поуспокоих. Малко.

by **Rosalie Cullen** Пет Авг 14, 2009 11:02 pm

Rosalie's POV

Осъзнавах,че във всеки един момент можеше да се разпадна.Да се разпадна на малки парченца,съвсем мънички.Сякаш съм стъклена ваза,бутната от някое малко дете.Емет го нямаше.Нямаше никого,с когото мога да поговоря.Сякаш светът се въртеше около Ренесме.Още от началото бях сигурна,че не е особено добра идея Бела да се присъединява към семесйтвото ни.Можеше да ги напусна и да живея някъде сама.Или имаше и един друг вариант - да предизвикам Волтури.Животът ми действително нямаше никакъв смисъл сега - щом щях да живея сама.Ясно беше,че всички се плашеха,когато срещнат погледа ми.Но така ми харесваше повече.Повече,отколкото да ми падат на колене,когато ме видят.
Най-накрая,след дълго размишляване,започнах да слизам надолу по стълбите.Там срещнах Ренесме.
-Здравей,Роуз.-поздрави ме тя.
Не й разрешавах на ме нарича "лельо".Не ми беше до приказки с нея,затова я изгледах на кръв.Детето се стресна и бързо изтича на горния етаж.Слязох до хола,където Алис развиваше поредното си видение.Войната с Волтури - колко страшно.Сякаш не можех да се справя с това.Пък и от друга страна щях да сложа край на живота си.Отворих безшумно входната врата,след което се скрих зад нея.Седнах на стълбището пред вратата и похлупих лицето си с длани.

by **Alice Cullen** Съб Авг 15, 2009 2:11 pm

Ами реших да пробвам да говоря от името на брат си
(Едуард)

Беше тиха безшумнна нощ. Всички се бяхме скупчили около Алис очакважи следващото й видение. Е, почти всички. Емет го нямаше. Беше решил да си замине, а Роуз беше съсипана. "Сякаш не можех да се справя с това.Пък и от друга страна щях да сложа край на живота си"- мислеше си тя.
Отвори входната врата и се скри зад нея. Реших да я последвам и да я разубедя от сглобеният й план за смърт.
- Роуз! - поздравих я аз като отворих вратата й я видях простната на стълбището с лице в шепите. - Искаш ли да поговорим. "В момента не ми се говори" .
- Знам. - казах аз и й подадох ръка. - Хайде!
- Къде? - попита очудена, но и в същото време доста тъжна. Изглеждаше като парцал.
- В гората. - казах аз й я качих на гърба си. Виждаше се че няма да може да се справи сама. Затичах се навътре и навътре, докато стигнах едно подходящо място. Свалих я леко на един камък и седнах срещу нея.
- Слушам! - каза тя с горчива нотка в гласа.
- И аз! - реших да бъда директен. - Виж Роуз, знам през какво преминаваш! Все пак преди няколко години и аз го изживях. Но не мисли за смъртта. Тя не е решение. Все пак Емет не е умрял. Просто се нуждае от малко време да обмисли нещата...
- Или просто не ме иска вече. - отвърна тя и бях сто процента сигурен че ако можеше да плаче, щеше да го направи.
- Сигурен съм че те иска. Просто иска да помисли както вече ти казах. Прочетох го в мислите му. Не му се тръгваше, но го направи за да не те натъжава с присъствието си. Но ще се върне. Трябва да имаш надежда, нали? - "Не" - Много смешно! - казах аз и видях че вече е станало прекалено късно и й казах:
- Хайде да се пребираме сега пък утре ще говорим. Съгласна ли си?
- Имам ли избор?!
- Не! - казах аз и отново я пренесах през гората.

by **Бела Кълън** Нед Авг 16, 2009 3:33 pm

(Бела)

С Едуард се пребирахме от голямата къща. Прекарахме вървенето в пълно мълчание. Нещо го измъчваше. Бях сигурна. И накрая любопитството ми надделя:
- Едуард? - го попитах аз разтревожена. Той само погледна към мен без да продума отново. - Какво е станало? - реших да стрелям на сляпо.
- Нищо, просто ...тревожех се за Роуз. Имам предвид че Емет си тръгна и тя ...ами обмисляше планове за самоубийство. И ...незнам просто ми се щеше да й помогна.
- Разбирам я. Когато ти си замина и аз се чуствах по същият начин. Бях ...празна. Сякаш беше отнесал всичко което имах със себе си.
- Да. - каза той и отдъхна.
- Как можем да й помогнем?
- Незнам. Може би, ако Емет се върне ще й върне живеца.
- Той каза ли ти къде ще бъде?
- Не съвсем.
- Как така не съвсем?!
- Ами даде ми телефон за връзка, но каза да не го търся. Само при спешност.
- Е, това на какво ти прилича?!
- Да. Права си! Ще му се обадя и ще видим.
- Мхм. - му отвърнах аз и отворих вратата, до която бяхме стигнали. - Сега ли ще говориш с него?
- Може би утре ...ще е най-добре! Мога да намеря й Розали ако иска да го чуе.
- Да. - отвърнах аз и се запътих към стаята ни.
Толкова много проблеми ни се струпаха на главата. Волтури, Емет ...уф. Понякога не знам дали не искам и аз да избягам. Но не от Едуард, ами от проблемите. Така би било много лесно, но нямаше да е интересно. Казах си аз и се подсмихнах.
Тази вечер, след като преключихме разговора за Емет и Розали, завързахме разговор за Волтури. Обмисляхме стратегии и ходове. Разпределяхме и се отказвахме. Наново и наново. Аз кажех нещо и той го обърне на друго.
Утре също щяха да дойдат семейството на Таня, както Бенджамин и Тия. Само забравих да се обадя на амазонките, но щях да го направя утре.

by **Rosalie Cullen** Нед Авг 16, 2009 3:51 pm

Emmett's POV

Сега,когато Розали не беше до мен се чувствах празен.Нямаше какво да направя сам.Всичко сякаш се изпари.Бих дал всичко на света,за да я видя,за да докосна отново копринените й коси,да проследявам всичките й грациозни движения.Никое момиче не можеше да я измести.Но не само по външност.Никоя не можеше да я измести от сърцето ми.Тази болка,която ме изяждаше отвътре.Но трябваше да продължа...Не възнамерявах скоро да се върна,защото това можеше да застраши всички.А аз не исках това.Мислите ми бяха прекъснати.Телефонът ми иззвъня.
-Ало?-вдигнах.
-Емет,къде си,за Бога?
-Едуард,виж,сложно е.
-Емет,Розали ще се самоубие.Не може да живее повече така.
-Моля те,пази я заради мен.Знам,че не се разбирате особено добре,но моля те.Ти си единственият човек,на който мога да се доверя.Пази я,Едуард.-примолих се.Никога не бях изричал на глас нещо толкова съкровено.Някое толкова съкровено желание.
-Ще се опитам-отговори ми,след което затвори телефона.
Продължих да вървя,мислейки си как биха се разбирали Едуард и Розали.Но ако той ми беше казал да пазя Бела,аз бих го направил.

by **Alice Cullen** Пон Авг 17, 2009 2:01 am

(Едуард)

Разговорът с Емет не доведе до нищо. Беше ми казал да я пазя. Уф. Тя ми беше сестра и щях да го направя, но не така както би могъл Емет. Ох, забога КЪДЕ СИ ЕМЕТ, по дяволите!
Крещях в главата си по път към голямата бяла къща. Поех си дъх преди да отворя вратата. Щеше да ми е нужен късмет с Роуз. Определено щеше да ми е нужен.
Отворих вратата и я видях на стълбите в същото състояние, в което я бях оставил вчера. Не беше помръднала.
- Здравей! - казах аз от вратата.
- Здравей! - отвърна тя безизразно. Не отмести поглед от прозореца.
- Ами такова ...говорих с Емет. - при споменаването на името му тя леко трепна и в очите и прочетох истерия. Но после се оспокои и въздъхна.
- И?
- Ами ... малко е сложно - при това изречение забелязах очите и пробляскват. Ако можеше да плаче щеше да го направи. Побързах да довърша изречението си. - И на него му липсваш! И то много! - - гласът ми се беше снишил до шепот. Очите й отново заблещукаха. Не отделяше поглед от прозореца. Беше прехапала долната си устна, случайно да не би да не се овладее и да се разпищи.
Аз се качих на стълбата до нея и я пригърнах. Усетих че се разтрепери. Щеше да предстои силен писък. Бях обеден. Но така й не се случи. Беше по-силна от колкото си мислих.
- Всичко ще бъде наред! - казах аз.
- Да! Всичко ще бъде наред! - "Просто ще умра и всичко ще бъде наред" - помисли си тя.
- Не говоря за наред, като да умреш, а за наред като да се успокоиш, да се стегнеш. Вдишай няколко пъти и остави другото на съдбата. Просто ви трябва време.

by **Rosalie Cullen** Пон Авг 17, 2009 3:35 am

Розали

Усетих как големите,здрави ръце на Едуард ме обгръщат през рамото.За първи път се чувствах толкова...сигурна.Никога не се бях чувствала така.Аз се бях променила,щом Емет си тръгна,това е ясно.Но Едуард...Сякаш бе по-загрижен за мен отколкото преди.Какво ли му беше казал Емет?Не исках да мисля за него,защото се натъжавах още повече.Притиснах главата си към него.
-Роуз,всичко ще бъде наред.Спокойно.-усмихна ми се той.
Аз също се усмихнах бегло,безсилно.
Бях сигурна,че ако можех да плача,сега цялата къща щеше да е наводнена от сълзи.Трябваше да плача.Исках.Желаех го.Нуждаех се от това.Но не можех.Все пак бях вампир.
В следващите няколко секунди се случи нещо,което не можах да проумея.Усетих как една мокра сълза се спуска по порцелановата ми кожа.Аз плачех.Макар и само сълза.Но плачех.Бях забравила какво е това усещане.Бях вамир,който не заслужава да е вампир.Не бях достойна.
-Спокойно,Розали.-каза ми Едуард и ме притисна още по-силно в здравата си хватка.
Скоро Алис слезе по стълбите.Мислех,че носи новини,но грешах.Сякаш се интересувах.По-добре да умра,отколкото да живея сама.
-Спокойно,Розали.Ние сме с теб.-усмихна се укуражително тя и ме погали по косите.Аз бях безсилна да се усмихна,затова просто примигнах няколко пъти.Скоро тя отиде в хола.Останах сама с Едуард.Единсвтеното,което ме успокояваше сега беше,че бях в безопасност.В момента.

by **Бела Кълън** Сря Авг 19, 2009 4:21 pm

(Бела)

На вратата се позвани и аз се затичах по стълбите колкото се може по-бързо и след минутка вече отварях вратата. Нямах търпение да пристигнат. Бяха Денали - Таня, Кейт и Гарет Елеазар и Кармен. И тогава спомена връхлетя. Беше за смъртта на Ирина. Дано този път да нямаше потърпевши.
- Добър ден! Радвам се да ви видя! - казах аз и ги прегърнах.
- Добър ден, Бела. Как сте? - попита ме Таня.
- Ами ... - неможех с една дума да обобщя случващото се. - Хайде да влезем вътре! - те ме последваха в хола и се настаниха удобно. Таня беше седнала до мен. Явно още не си е намерила другар. Кейт беше плътно до Гарет, А Кармен до Елеазар.
- Дойдохме възможно най-бързо! - каза Таня. - Изпуснахме ли нещо?
- Ами не. Още не са дошли.
- Кога се очаква да дойдат? - попита Елеазар.
- Алис каза, че ще пристигнат в други ден.
- Знаете ли защо ще дойдат? - полюбопитства Кейт.
- Не точно. Алис следи решенията на Аро. Засега казва че идва да ни навестят, но имал и някаква задна мисъл. Не е казал още на Кай и Марк за посещението си.
- Колко ще са? - попита ме този път Гарет.
- Около десет. Алис получи видение за някакво ново момиче на име Викс. - и погледнах многозначително към Елеазар. Той би трябвало да я познава.
- Не мисля че съм я срещал. Може да е нова придобивка. - отвърна ми той и се обърна към прозореца замислен.
На вратата отново се позвъни.
- Отивам да отворя! - казах аз и се стрелнах без да дочакам отговори.
Този път бяхя Бенджамин, Тиа. С тях бяха довели Маги, Шивон, Лиам, Алистър, Чарлз, Макена и амазонките.
- Здрасти! - каза въодошевено Бенджамин като ме видя на вратата и ме прегърна силно. - Казахме на няколко приятели. Надявам се нямате нищо против?!
- Против ли?! Бенджамин ти си златен! - казах аз го прегърнах по-силно.

След като ги настаних започнах да им разказвам същото каквото бях казала на Денали вече. Те ме изслушаха и решиха да останат.
Оставаше ни още ден преди Волтури да дойдат. Дали очакваха да се бием, или може би не. Може би просто искаха да поговорим. Може би...

by **Rosalie Cullen** Сря Авг 19, 2009 8:19 pm

Rosalie's POV

Чух,че някой влиза.Не знаех кой е,а и не се интересувах особено.От известно време не бях помръднала.Единствено желязната прегърдка на Едуард ме държеше,за да не се срина.Сега не го чувствах като брат,с който никога не съм се разбирала.Сега го чувствах като приятел,който ме крепи жива,цяла.
По едно време,Едуард стана и отпусна хватката.Без да казва нищо,той отиде към всекидневната,за да види кои са гостите.Не очаквах да се върне.Чух гласове откъм коридора,които се приближават към мен.Това бяха Таня и семейството й.Говореха си за нападението от Волтури.Таня ме видя и веднага прекъсна разговора.
-Розали,какво ти е?-попита ме загрижено.
-Нищо.-излъгах.
Очевидно не искаше да ме безпокои,затова отново започна разговор.
Реших да не притеснявам повече никого с моите маловажни проблеми и сърцераздирания.Сега важните бяха страшните Волтури и нападението.Поне щях да имам причина като умирам.Ощех по-хубаво.Нямаше да мисля къде и как да сложа край на прокълнатия си живот.
Чух грациозните стъпки на Есме по стълбището.Тя ме завари на прага и моментално се разтревожи.
-Розали,миличка,какво стана?-зададе въпрос и седна до мен.
-Спокойно,добре съм.-излъгах отново.
-Това на мен няма да мине.Кажи,какво ти има.
-Есме,ще се съсипя.Не мога да живея повече така.Боли ме.Искам просто...просто да сложа край на всичко.По-добре ще е да умра,отколкото да се мъча и да ви мъча и вас излишно.-изстенах,а гласът ми пресекна на моменти.
Есме ме погледна многозначително,строго.След което плавно стана и отиде във всекидневната.
Аз останах сама на стълбите.Без представа как ще издържа,докато дойдат Волтури,за да сложа край на всичко.

by **Лия Клиъруотър** Съб Авг 22, 2009 2:20 am

Лия

Днес деня беше скучен,не бях излизла от вкъщи а пък и нямаше кой да се сети да ми каже че иска да излезем.Седях си в стаята и четях някаква книга,не разбирах нищо но все пак четях.Изведнъж чух вълчи вой,но не само от един вълк,бяха два.В същия момент вече бях на вратата и изхвърчах от вкъщи.Джейк и Сам ни събираха.Преобразих се толкова бързо че съсипак още едни дрехи.Когатп стигнах там бяха само Джейк,Сам,Ембри и Джаред.
Какво има момчета?Нещо станало ли е? попитах много притеснена.
Кълън са под тревога мсиля че някой ще идва.Може да се онези пиявици от Италия. Отговори Сам и на мен ми стана ясно че може да има битка.Трябваше да направя нещо,трябваше да ги спасим,те заслужаваха това.Погледнах Джейк а после и Сам и ми стана тъжно,просто не можех да си представя че мога да изгубя някой от тях.Особено Сам.Когато дойдоха и другите обяснихме всичко и започнахме да мислим как да кажем на Кълън че и ние знаем.Просто Джейк беше чул Бела и Едуард докъто е бил с Неси.
Е момчета какво ще правим? попита брат ми а никой все още незнаеше отговора
Незнаем Сет всички сме под напрежение,но доколкото разбрах нямаме много време. Отговори Пол и аз пак потънах в размисли.Ами ако онези наистина идваха за да се бият?Ами ако някой от глутницата умреше?Направо не исках да си го представям.Чули мислите ми Сам и Джейк ме погледнаха.
Спокойно Лия всичко ще е наред. Каза Джейк
Няма страшно Лия много сме и сме силни,няма да ни наранят.Погледнах Сам умолително и въпреки че беше вълк някакси ме обзе спокойствие когато го каза.После всички се разотидохме а аз отново започнах да чета глупазата книга.

by Sponsored content

Глава1: Авгостови случки

Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки

Re: Глава1: Авгостови случки