Гората...

by **Ренесме Кълън** Чет Юли 30, 2009 12:58 am

Нямах дарбата на баща си да чувам мислите на преследвача ми. Трябваше да му докосна ръката. Продължих да бягам с идеята, че ще му се изплъзна. За Бога, какво си мисля? Та той беше вампир. Аз нямаш шанс. Исках просто някой да ме спаси. Усетих как краката ми започнаха да умекват. Бях се истощила. Спрях за малко да си почина. Бях в гората. Започнах да се узъртам с идеята да зърна вампира. Чух шумолевенето на листа. Обърнах се. Бях объркана. Нима щях да умра? Толкова много спомени минаха пред главата ми. Мама, татко, леля, чичо, Джейкъб... Не исках да умра. Знаех, че моя Джейкъб нямаше да го понесе. Щях да уживея. Щях да уживея заради Джейк. Заради моя Джейк. Преследвачът ми скочи пред мен и ме хвана за ръката.
- Пусни ме! Причиняваш ми болка! - Викнах.
Единнственото, което направи той беше да ми даде една зловеща усмивка. Хвана ме за врата готов да ме захапе. Така ли щях да умра? Изведнъж вълк изкочи и захапа убиеца ми. Това беше Джейкъб! Моята любов! Моят спасител!
Седях и неможех да повярвам...

Гората...

Гората...

Re: Гората...